Предприетите мерки трябва да са дългосрочно решение, а не само кризисно действие
Асоциацията на индустриалния капитал в България и Сдружение „Произведено в България” с позиция относно намеренията на правителството да разработи мерки в защита на българското производство.
Министерството на земеделието има проект, в който се предвижда търговските обекти да обособят площи само за продукти на местни производители. Разговорите обаче не са довели до резултат, затова мярката най-вероятно ще бъде въведена с постановление на кабинета и ще остане в сила до края на 2020 г.
От АИКБ и СПБ заявяват, че приветстват волята на правителството да разработи мерки в защита на българското производство, „тъй като в новата кризисна, а и в следкризисната ситуация, става въпрос преди всичко за националната ни сигурност”.
„За нас е от изключително значение страната ни да може да гарантира необходимите на българското потребление стоки, както и сигурността на свързаните с тях производства и инфраструктури”, се казва в позицията.
От АИКБ и СПБ смятат, че в страната ни големите международни търговски вериги злоупотребяват с търговската си сила, дискриминират българските производители и ги ощетяват ценово, агресивно налагат собствени марки, фаворизират вносните продукти.
„Важно е да се направи преработка на Постановлението, чиято цел е да се прецизират разпоредбите, дефинициите и сроковете, като се избягнат прекомерните изисквания към чуждестранните търговски вериги”, се казва още в позицията. Според АИКБ и СПБ е необходимо да има равнопоставеност на българския производител на собствения ни пазар, като това трябва да е дългосрочно решение, а не само кризисно действие.
Бизнесът и Агенцията за насърчаване на малките и средни предприятия стартират кампания в подкрепа на българското производство. Инициативата е под надслова “Твоят избор има значение”. Целта е агитация на потребителите да купуват българските стоки, за да подпомагат ръста на икономиката в годината на криза. Кампанията се основава на данни, които показват възможностите за компенсиране на спада в експорта в осем категории чрез общи действия на българските потребители, които да избират родните продукти.
Информационната инициатива е насочена към подпомагане преодоляването на икономическите последствия от пандемията Covid-19, спада на износа и на вътрешното потребление на стоките, произведени в България, през изминалата 2020 г.
Според организаторите на кампанията компенсации на загубите от експорта са възможни поне в осем категории на стоки и услуги чрез общи действия на българските потребители и производители. Примерите дава председателят на Българската стопанска камара, Радосвет Радев:
“Ние в 2020 година нямаме на практика летен туризъм, който е масовият. В предната година той беше изкарал някъде към 9 милиарда лева приходи. От тях някъде към 3 милиарда е неслучилото се хранене – предната година го е имало, а миналата – не. Само това може да ви покаже какво засяга хранително-вкусовата промишленост. Подобен род отказано потребление, но не от чужденци, а от българите, са вещите и продуктите за трайна употреба. Голяма част от примерно строително-ремонтните дейности, които се изпълняват с българска продукция, бяха отложени, защото хората в криза не правят ремонти – не си купуват боя, паркет. Подобно нещо се случи с уредите, но да кажем, че от уредите малка част се произвеждат в България, а другите са от внос. Реално няма незасегнат отрасъл”.
До 2-3 месеца се очакват данните за стойността на нереализираната продукция, допълни Радев.
“В краткосрочно време ще знаем размера на бедствието. За съжаление доста тревожно е и състоянието на икономиката в момента, защото и в 2021 година се произвежда по-малко”.
Клипове във връзка със старта на капанията на интернет страницата на Стопанската камара подсказват как можем да помогнем на българската икономика. Ако едно от 10 домакинства закупи български мебели на стойност поне 200 лева, това ще компенсира спада в износа им през 2020 година. Или, ако всяко трето домакинство купува месечно по още един български шоколад, това ще компенсира спада в износа на шоколадови изделия.
Радосвет Радев дава и личен пример:
“Откривам една изключително сериозна, качествена българска конфекция – костюми, палта, ризи, панталони – нещо, което не съм правил. Обличал съм се с някои международни марки. Сега си давам сметка, че това е било, първо, ненужно и второ, доста по-скъпо. Времето е такова, че всички в момента имаме нужда от взаимопомощта си. Аз не смятам, че най-голямата ценност на повишеното потребление е в това, че в хазната ще влезнат, да кажем върху 1 милиард похарчени лева 200 милиона ДДС. Най-високата ценност е това, че в много отношения българската икономика, българската индустрия отговаря на всички високи изисквания на българския пазар“.
Да подкрепят кампанията са склонни и българските потребители, които в голямата си част, така или иначе, предпочитат българската продукция – показа анкета на БНР:
“При дрехи обикновено предпочитам български”; “Има неща, които купувам, просто зависи”; “Купуваме български неща, разбира се, най-вече плодове, зеленчуци”.
